Тревожно-депресивни състояния

По данни на OECD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), в България около 13% от населението преживява някакъв вид проблем с психичното здраве – тревожност, депресивност или свързани нарушения. Ако добавим към това и близките хора на тези, които страдат – семейства, партньори, приятели – реално всеки трети човек в нашата страна по един или друг начин се сблъсква с тревожно-депресивни симптоми.

Тези числа говорят не просто за статистика, а за реални човешки съдби – за емоционална болка, смут в мислите и невидими вътрешни битки, които често остават неразбрани и скрити зад усмивки. Целта на тази статия е да внесе повече яснота върху тревожно-депресивните състояния, да разруши част от митовете около тях и да насърчи повече разбиране и съпричастност. В следващите редове ще разгледаме какво представляват тези състояния, как могат да се проявяват и по какви пътища човек може да потърси разбиране, помощ и подкрепа.

От тревожност през симптом до разстройство

Тревожността е нормална и естествена човешка реакция, която обединява психиката и тялото и ни подготвя за справяне с опасност или трудност от съществена значимост за нас. Тази реакция се случва автомтично – тя мобилизира всички телесни и психологични ресурси в нас за преодоляване на трудната или опасна ситуация. Естествената тревожност отминава с разрешаването на проблема или приключването на тревожната ситуация, когато – отново автоматично – тялото се отпуска и се връща в балансираното си състояние. В този смисъл, естествената тревожност е адаптивна и гъвкава човешка реакция, която ни помага в критични или важни за нас ситуации да сме фокусирани и целенасочено активни.

Докато адаптивната тревожност е естествена и полезна човешка реакция, хроничната тревожност дезорганизира както когнитивните, така и физиологичните ни функции и всъщност намалява адекватността на естествената биологична реакция. Хроничната тревожност се характеризира с чувство на страх без съществуваща реална опасност или обективна трудност. Този страх често е съпроводен от соматични белези, които включват хиперактивност на автономната нервна система.

При хроничната тревожност страхът възниква дори тогава, когато реална опасност липсва. При хората с тревожни разстройства страхът е прекомерен, продължителен и често ирационален. Обикновено не отминава с времето, а напротив – има тенденция да се задълбочава, като затруднява всички когнитивни функции – вземане на решения, умение за концентрация, продуктивност и др.

Сред най-често срещаните форми на тревожни разстройства са генерализираното тревожно разстройство, паническото разстройство, различни фобии, обсесивно-компулсивното разстройство. Всеки от тези типове има своите специфични прояви и механизми, но всички те споделят една обща черта – усещането за постоянна заплаха, която ограничава свободата и спокойствието на човека.

От тъга през депресивност до риск от самоубийство

Подобно на адаптивната тревожност, тъгата е естествена част от палитрата на човешките емоции. Тя е здрава реакция на загуба, разочарование или промяна и ни помага да осмислим случващото се, да се адаптираме и да продължим напред. При повечето хора тъгата идва и си отива – тя има начало, среда и край. Когато обаче това състояние се задържи твърде дълго, изгуби своя смисъл и се превърне в усещане за безнадеждност, безсилие или безсмислие, вече говорим за нещо различно – за депресивност.

Депресивността е междинен етап между нормалната тъга и клиничната депресия. Характеризира се с трайно понижено настроение, липса на мотивация и усещане, че нищо не носи радост. Понякога човек продължава да функционира – работи, общува, изпълнява задълженията си – но вътрешно се чувства „изключен“ или „изпразнен“. Ако тези състояния продължат повече от две седмици, ако засягат ежедневното функциониране и са съпроводени от промени в съня, апетита, концентрацията или мислите, вече говорим за клинична депресия.

Депресията е сериозно, но лечимо психично разстройство. Според критериите на Международна Класификация на Болестите (МКБ-10), депресивният епизод се разделя по тежест на лек, умерено тежък и тежък епизод. Но депресията може да има и други форми – дистимия (по-лека, но хронична форма), сезонна депресия или следродилна депресия. Общото между тях е продължителността и интензитетът на симптомите. При нелекувана депресия често се появяват мисли за безсмислие на живота или дори за самоубийство. Именно затова ранното разпознаване и навременната помощ са от решаващо значение.

Важно е да помним, че тревожните разстройства и клиничната депресия не са признаци на слабост, а състояния, които изисква внимание, разбиране и подкрепа. Потърсената навреме помощ от психиатър или психотерапевт може не само да предотврати задълбочаването им, но и да ни върне към живота.

Защо трудно говорим на тези теми?

Първата причина е, че е много объркващо. От една страна, тревожността и тъгата са нормални и естествени човешки реакции. Те не се превръщат за един ден от адаптивни и естествени реакции в хронични и патологични – това става постепенно, почти незабележимо, а причините са многопластови.

От друга страна, тревожността и депресивитетът не са състояния само на психиката – всъщност те много ясно говорят за връзката ум-тяло, защото наред с тревожни или депресивни мисли, обичайно се наблюдават и един куп телесни симптоми.

Втората причина, която е пряко свързана с първата, се крие в хроничния стрес – или както аз го наричам – фоновия “шум” около нас и в нас самите. Всичко, което по някакъв начин системно ни затормозява физически или психически, може да бъде източник на хроничен стрес – некачествена храна, мръсен въздух, лош сън, токсични отношения, бързият ритъм на живота, свръхочакванията, постоянни и все нови стимули, които ни засипват от всички страни. За хроничния стрес може да се говори много, но накратко, той води до едно от следните две неща.

Първо, може да ни накара да се чувстваме постоянно в опасност, да сме в т.нар. режим “бий се или бягай”. Тази невъзможност да се отпуснем, това постоянно напрежение бавно и постепенно изчерпва ресурсите ни и води до отпадналост, хронична умора, раздразнителност.

И второ, можем да изпаднем в състояние на замръзване, на отдалечаване от нас самите. И така лесно ставаме функция на всякакви неща около нас – включително на информационния шум.

И в двата случая хроничният стрес пречи на здравата реакция на организма да реагира на остри стресови ситуации, защото води до едно замръзване на ума и тялото и така редуцира способностите ни да реагираме адекватно и да се справяме с дори по-леките предизвикателства и задачи, които животът ни отправя. Оттам крачката до хронично състояние е много малка.

Потискането на емоциите често води до скрити форми на тревожност и депресивност, например така наречените “тихи” паник атаки или “маски” на депресията. Те често остават незабелязани, защото човек изглежда функционален и „добре“, но вътрешно преживява постоянна тревога, умора или чувство на празнота. Понякога тези състояния се проявяват не чрез емоции, а чрез тялото – с главоболия, болки, сърцебиене, проблеми със съня или храносмилането.

Друга важна причина са срамът и стигмата. Вярването, че „ако отида на психиатър, значи съм луд“, продължава да е живо. А истината е, че при средно тежки и тежки състояния медикаментите са толкова необходими, колкото антибиотикът при бактериална инфекция. Когато забележим тревожни сигнали у себе си или у близък човек, ранната намеса, откритият разговор, подкрепата и професионалната помощ могат да спасят животи.

Всички тези неща са объркващи и понякога дори да искаме да си помогнем, не знаем какво да направим или към кого да се обърнем. Нужно високо ниво на осъзнатост и себепознание, умение да се наблюдаваме и да рефлектираме редовно върху това, което се случва в нас, за да разпознаваме ранните сигнали на тялото. Също е нужно да знаем какво да правим с тези сигнали, когато ги разпознаем.

Какво можем да направим в посока превенция

За да преминем от незаинтересованост към познание, от мълчание и стигма към превенция и грижа, на първо място е нужна информираност. 10 октомври – Световният ден на психичното здраве е ден за образование и гласност относно значимостта за грижата за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на тези теми в обществото. В някои страни този ден е част от „Седмицата на психичното здраве“.

Това и основната цел на Форум тревожно-депресивни състояния – да информира, обединявайки 40 водещи специалисти, сред които психиатри, психотерапевти, невролози, психолози, научни изследователи и експерти от различни области. Всички те споделят актуални научни открития, иновативни методи и практически подходи за овладяване на тревожните и депресивните състояния.

А това, което е по силите на всеки един от нас, е да говорим на тези теми, да споделяме. Да сме любопитни, да изследваме, да търсим активно информация и подкрепа. Когато нещо се случва с моята психиката ни – това е и наша отговорност. Често се случва човек да дойде в кабинета ми, да сподели за психоемоционален симптом и да каже “искам това да го махна”. Тези симптоми не са тумори, които можем да премахнем – те са сигнал, че нещо вътре в нас има нужда от внимание, от разбиране, от грижа, от подкрепа. Нашата подкрепа – и тази на подходящ специалист.

Разговорът за психичното здраве е разговор за всички ни

Грижата за психичното здраве е неделима част от грижата за здравето като цяло. Психиката е важна част от нас – онази част, което ни прави човеци – чрез способността ни да осъзнаваме, да търсим смисъл и да създаваме връзка със света. Човешката психика е едно необятно поле на изследване, стига да сме отворени и любопитни за нейните послания, стига да искаме да научим нейния език.

Така както се стремим да познаваме човешкото си тяло и се учим да го наблюдаваме, да разпознаваме симптомите на различните органи или слаби места – така можем да се научим да познаваме и нашата психика – да развиваме силните и да подкрепяме слабите ѝ места.

Много бих искала да достигне до повече хора убеждението, че да споделяме за проблемите на психиката си е също толкова малко срамно, колкото да споделяме, че имаме мигрена, сецнат кръст или грип. Да свалим стигмата и срама от всичко свързано с психичното здраве е отговорност на всеки човек. Да спрем да иронизираме хора, които имат паник атаки и да спрем да казваме на човек с депресия да се стегне и да мисли позитивно.

Мечтая за това, един ден грижата за психичното здраве, за емоциите и вътрешния ни свят да се превърнат в естествена част от образованието и културата ни – базови умения и познания за всеки човек. Така както знаем как да превържем рана – така можем да се научим да сме присъстващи до своята болка или болката на другия, да знаем каква подкрепа е нужна в такива ситуации и как най-добре да я оказваме за себе си и за любимите си хора. И тук ще си позволя да цитирам един от лекторите на Форума – д-р Стоян Везенков – който на финала на нашето интервю казва “когато човекът за човека бъде човек, тогава имаме шанс тревожността и депресивността да изчезнат”.